Course Content
Литургика 1.0

Понятието Литургия (λειτουργία) произлиза от гръцките думи λεΐτος = народ или народен, публичен и έργον = дело, служение. Литургия = λειτουργία, следователно,  за древните гърци означавало „обществено служение“, общонародно дело, извършвано в полза на народа или с неговото участие.   Седемдесетте тълковници, като превеждали книгите на Стария Завет, употребявали тази гръцка дума и нейните производни, за да обозначат действията на култа или на Мойсеевия обред въобще (Изх. 28:43, Числ. 4:39).

Авторите на Новия Завет, със същата дума най-често изразяват различните църковни действия на богослужението, проповедта, грижата за бедните, делата на вярата (Деян. Ап. 13:27, Римл. 15:26, 2Кор. 9:2), а тъй също и древната служба на свещеника (Лука 1:23).   Апостол Павел нарича (λειτουργος литургия) Божия служител, царя (Римл. 13:6), сам себе си като служител на Христа (Римл. 15:16); Иисуса Христа той посочва като Литургия – служител на Вечното Светилище, или върховен Първосвещеник (Евр. 8:2).

В творенията на светите отци думата Литургия запазва библейския си смисъл, но се употребява и със значение на обред. Напр. в първото послание на св. Климент, епископ Римски.   От IX в. във Византия с думата Литургия обозначавали формулите на литургията или книгите, съдържащи формулите на съответните литургии (Василиева, Златоустова, Преждеосвещена и др.).

В най-широк смисъл Литургия значи сбор от определени обреди, установени от Христа и църковната йерархия. По-точно казано – Литургията е общественото богослужение на Църквата. [аЙ]

С думата λειτουργια се означава още и всяка служба, установена от Светата Църква за слава на Триипостасния Бог. [aA]

В старобългарската Кирило-Методиевска богослужебна и извънбогослужебна литература Литургията се именува Божествьнаа слоужьба.

Bookmark