Св. ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, конкретно взето, е сбор от обреди. От понятието обред, следователно, трябва да започнем, за да схванем естеството на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, нейния скелет, тяло и душа. Обредът е един феномен, или, просто казано, едно явление на колективния живот. Поради това често тази дума се употребява за всяко действие, което се повтаря по един и същи начин. В обикновения живот формите на поздрав и отдаване на почит съставят обред в широк смисъл на думата. Официалното, законното, обаче, действие е обред в истинския смисъл на думата тогава, когато е свързано с целта на християнския култ, Божията слава.

Елементите, от които се състои цялостният обред, са три: действие или форма на обреда, законното му поставяне от Църквата и цел, която се преследва от него при религиозния култ. Особено важен е третият елемент, т.е. целта, която се догонва чрез обреда. Обредът, като действие, има особена динамична форма и затова той не може да се изрази с обикновено и просто фигуративно тяло, като, например, картинка, статуйка и пр. Обредът е (движение и затова има драматична форма; той е особен вид драма, в която се рецитира, пее се и се извършва движение.

Обикновено самото обредно действие се състои от два елемента:формула и церемония. Формулата е словесният израз на обреда. Някои формули обясняват придружаващите ги церемонии, а други се явяват само като част на цялостното действие на обреда. В православната Църква различаваме три вида формули: молитви, песни и четения.

Относно втория елемент на обредното действие, т.е. церемонията, историята ни казва, че тази дума води началото си от града Цере, където се извършвали различни обреди. Затова и днес още думата церемония е синоним на думата обред. Значението й, обаче, иде да покаже точно отделните външни действия на обреда. Някои учени приемат, че тази дума стои във връзка с името на античната богиня Церера. Трети, обаче, отричат това, и приемат, че етимологията на тази дума не е още уяснена.

Практически церемонията се състои от определено движение на тялото: навеждане на главата, покланяне, издигане на ръцете… или в действие, извършено с материални елементи: вода, тамян и др.

Формулите изразяват идеите на обреда пряко чрез езика. Церемониите, обаче, или движенията и материалните елементи външно не могат да посочат идеите на култа. Те се явяват само като символични знаци.

Литургичният символизъм трябва да бъде ясен, лесно разбираем, понеже е определен да говори на чувствата ни. Практически, обаче, той е тъмен, неясен, поради най-различни причини, които трябва да се имат предвид, за да се избегнат измамите.

Разнообразните значения, дадени на символичните действия, могат да се обяснят само с разликата, която съществува между писателите от апостолско време и тези от по-късните векове, които са преувеличили смисъла на литургичния символизъм.

Необходимостта от видимата страна на богослужението произлиза от висотата на християнската религия и нейните тайни, които са недостъпни за човешкото разбиране без посредството на реални действия. Такова действие е обредът. Човек винаги се е стремил да облече идейното – отвлеченото във видимо и чрез видимото да направи идейното – отвлеченото достъпно за себе си.

Както явленията на огъня, гърма, бурята и светкавицата са служили на евреите като видими знаци на Божието присъствие, така и обредът навсякъде и винаги е служил и продължава да служи на човека като символ и доказателство на действителното Божие присъствие и въздействие върху него.

Нашият Изкупител Иисус Христос лично е осветил употребата на обредите в богослужението. Той често пъти при молитва е издигал ръцете Си към небето, повдигал е очите Си нагоре, падал е на колене, преподавал е благословение с ръцете Си и т.н.