Църковните песни по съдържание наподобяват църковните молитви. Те имат обаче своеобразна, напълно закръглена естетика и свой стил: ритмична форма и звукова орнаментика, които са и главната причина за различаването им от молитвите. Метричната форма на църковната песен затрогва всички нежни струни на човешката душа и извиква в нея чувства на любов и дълбоко разкаяние.

Православната църква винаги е предпочитала вокалната музика пред инструменталната. Тя, следвайки заветите на св. апостоли, всякога е полагала грижи за богослужението, за да може то да поучи вярващите и да ги направи живи и творчески – активни членове на Църквата. Всички обреди и церемонии в Църквата преследват именно тази обща цел.

Като най-добро, обаче, средство за изказване, на християнски мисли и пориви и за извикваме на молитвено настроение у вярващите, Църквата признава словото. Поради това тя винаги е насочвала вниманието си към словесната част на богослужението. Църковните песни са преди всичко словесни произведения, пък и самото богослужение не е нищо друго освен словесна служба на Бога. Св. Юстин направо нарича християнското богослужение „словесно тържество“. Църквата допуска два начина за произнасяне на словото: четене и пеене. Пеенето, като по-задушевен израз на богослужебните молитви и четива, заема централно място в богослужението.

Най-древни песни на християнския култ са псалмите. Пеенето на псалмите е било организирано в Иерусалимския храм; той се е смятал за център на еврейския култ. Главен организатор на пеенето на псалми при еврейския обряд е бил пророк и цар Давид и то преди още да е бил изграден Соломоновия храм (1 Паралип. 25:7). Соломон е заповядал да бъде продължена традицията на баща му (вж. 2 Паралип. 8:12 сл.). Малко по-късно пеенето на псалми се изпълнявало през време на Пасхалната вечеря, а тъй също и при съботните събрания в синагогата.

Така е било поне на първо време след разрушаването на храма.

В новооснованата Христова Църква, както свидетелства св. апостол Павел (Ефес. 5:18-19, Колос. 3:16), също пеели псалми, както при частните, така и при публичните събрания. Тертулиян ясно говори за псалмите като първи елементи на св. ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. Древното литургично предание ни ги посочва вмъкнати между четенията, с които те образували едно цяло; трябва да забележим, обаче, че това се отнася само до някои псалми. Псалмите били извличани от книгата на св. пророк и цар Давида, Псалтир. Има указания, че в някои църкви християните са пеели и неканонически псалми, стъмкени от християни; през първите векове те често били употребявани от еретиците. Този факт е заставил Лаодикийския събор, към средата на IV в., с 59-то си правило да забрани употребата на недавидовите псалми.

Пеенето на псалмите ставало във вид на диалог: певецът – солист се изкачвал на амвона, и пеел стиховете на съответния псалом, а народът, след всеки стих, отговарял с припев. Това пеене се наричало резпонзорно (то наподобява нашето жетварско пеене).

В някои църкви дори личи, че солистът и народът са пеели последователно, стих по стих, т.е. те са се редували, или пък пеели две групи едновременно. Тоя начин на пеене се наричал антифонен.

Предполага се, че християните са заимствували псалмовата мелодия от евреите. По-късно, към IV в., се създават вече специалисти – псалмисти или певци, нарочно подготвени за тази цел. Това ясно проличава от 15 правило на Лаодикийския събор.

При избора на псалми за пеене до края на IV в. е имало свобода. Имало е обаче някъде местни традиции, които строго определяли избора на псалмите, особено за празнични дни. Обикновено се следяло, щото редът на псалмите да се схожда с четенията от Свещеното Писание.

Между IV и V векове се появяват и нови църковни песни те имали частен характер, но били приспособени към св. ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More и към християнското богослужение.

Този подем на химнографията се дължи предимно на бързия развой на обредите в Християнската Църква; тя се е увеличила най-вече след Константиновия мир. Постепенно, да се появяват песни, които придружават обредите и церемониите и будят вниманието на християните. Практически, развоят на псалмите е плод най-вече на образуването на църковни хорове или на групи от специалисти-певци, формирани при съответните църкви.

До днес са запазени малко песни от древната Църква. Това се дължи преди всичко на т.н. Дисциплина Аркана (тайно учение), която налагала на древните християни да скриват тайните на своята вяра не само от езичниците, но дори и от оглашените.

Най-древни църковни песни са: песента на Симеон Богоприемец „Нине отпущаеши“, на Захария, на Елисавета и на Св. Богородица „Величай, душе́ моя, Господа“; всички са съставени в духа и формата на еврейската свещена поезия; запазени са до днес.

Части от църковни песнопения са запазени и в Свещеното Писание (Ефес. 5:14; 2Тим. 2:11, 1Тим. 3:16 и Откр. 5:9). Някои от песните, в това число „Свете Тихий“, „Хвалете, отроци, Господа“ и „Благословен еси, Господи“ и др. се намират в апостолските постановления.

Песента „Свете Тихий“, която днес пеем на вечерното богослужение, е написана в III в. от мъченик Анастасий Антиноген Севастийски, починал през 311 година.

Към III и началото на IV в. се появило „Великото славословие“. То се съдържа в VII книга на Апостолските постановления.

Числото на църковните песнопения се увеличава значително едва през IV век. Бележит песнописец през тази епоха е св. Ефрем Сирин. Той е съставил около 50 песни, посветени на Св. Богородица; през XI и XII векове те били преработени от Павел Аморейски и влезли в състава на църковно-богослужебната книга, именувана Октоих.

В V век св. Кирил Александрийски, (+ 444 г.), съставил песента „Богородице Дево“. През същия век Анатолий I, патриарх Цариградски, написал възкресените стихии на „Господи возвах“ и на „Хвалитех“. Тези стихири неправилно са именувани в Октоиха „Восточни“. Трябва да се именуват „Анатолиеви“. Грешката, по всяка вероятност, е била допусната от преводачите, понеже в гръцкия текст стои άνάτυληκόν от гр. άνατολή – изток или изгрев.

През VI в. се проявил големият песнописец Роман Сладкопевец (+ 565 г.). Произведенията на Романа са известни под името кондаци и принадлежат към групата на т.н. ипофонични или ипакоини песнопения, т.е. определени да се изпълняват от две групи: едната – певецът, произнася съответната строфа, а хорът я довършва с припев, който се повтаря при всяка „строфа“ поотделно, до свършване на песнопението. Припевите в тези песнопения на Романа Сладкопевеца заемат същото място и имат същото значение, както резпонзориите на св. Ефрема Сирина. Например, за припев на 25-строфния Рождественски кондак служат заключителните думи на първия кондак „Отроча младо превечний Бог“, за другите – друг; но всеки кондак задължително има свой собствен припев.

Роман Сладкопевец е възпял, чрез кондаците си, почти всички църковни светии и празници. Той е написал около хиляда кондаци.

През същия век е била съставена от император Юстиниян Велики песента „Единородний Сине“, която днес пеем в началото на „Литургията“. Пак по това време била въведена в ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More и песента „Иже Херувими“.

През VII Цариградският патриарх Сергей (610-638 г.) написал Богородичния Акатист. Той брой 13 кондаци и I2 икоса. Всеки един от тях в оригинала започва с една от поредните букви на гръцката азбука, така че първият икос почва с А, а последният кондак завършва с буквата W Икосите завършват с думите χαίρε Νύμφη ανύμφευτε – „Радуйся Невесто Неневестная“, а кондаците – с „Алилуйя“.

От VIII в. бележити песнописци са св. Андрей Критски и св. Иоан Дамаскин. Първият е автор на „Великия „канон“, който се състои от 308 строфи и се пее през св. Четиридесятница, а вторият е написал воскресните канони, стихири и догматици в Октоиха.

В IX век са се проявили като големи църковни химнографи братята Теодор и Йосиф Студит, живяли и работили в Цариградския Студийски манастир. Плод на тяхната усърдна работа е Великопостния Триод. Споменатите до тук химнографи са едни от най-известните в християнския свят!

В X век император Лъв VI Мъдрий написал стихирата „Приидите людие, Триипостастному Божеству поклонимся“. Тази стихира cе пее на вечерното богослужение на Петдесетница. Същият песнописец е автор на осемте Евангелски стихири т.е. на възкресните самогласни утренни стихири. Неговият пък син Константин VII Багрянородни написал воскресните Евангелски ексапостиларии.

През същия век се появява и песента „Достойно есть“. Преданието разказва, че тя била съставена по чудесен начин и записана на каменна плоча.