Молитвата е най-възвишеният порив на човешката душа за общуване с Бога. Тя е небесна стълбица, по която човешката душа се възкачва нагоре, минава небесните простори и стига до престола на Бога. Християнинът чрез молитвата очиства сърцето си от съмнения и от колеблива мисъл, влиза в живо общение с Бога и осезателно чувствува Неговата сила. Кратко казано: молитвата е интимен разговор на човека с Бога.

Различаваме два вида молитва: умствена, когато с разума и сърцето си говорим на Бога и размишляваме за вечните истини, и устна, когато изразяваме с думи сърдечните си вълнения. Устната молитва бива частна и обща. Частна е онази, която се извършва от частно лице или семейство, без участието на църковен свещенослужител, а обща е молитвата, когато се извършва от клира и в името на Църквата. Тази молитва се нарича още и литургична молитва.

Сам Христос, нашият Божествен Учител, преди да излезе на обществено служение, се отдалечил в пустинята и в продължение на четиридесет дни постил и се молил (Мат. 4:1-11, Лука 4:1-13). След Тайната вечеря Той произнесъл тъй наречената Първосвещеническа молитва, в която се молил за Себе Си, за учениците Си и за цялата Църква (Йоан. 17:1-26). По-късно, преди да отиде на кръстна смърт, в Гетсиманската градина, излял цялата Си душа в усърдна и гореща молитва към Бога (Мат. 26:39).

Иисус Христос ни е завеща най-съвършения образец на християнска молитва. Тази молитва е известна под името „Господня молитва“ (Отче наш) – (Мат. 6:9-13).

Друг образец на молитва, който се среща в Евангелието, тази на Митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешника“ (Лук. 18:13). Тя ни е дадена от Иисуса Христа в притчата за кающия се грешник.

В примерите и поученията Си Богочовекът Христос постоянно подчертавал спасителното значение на молитвата: „Внимавайте, бъдете будни и се молете, понеже не знаете кога ще настане времето (Марк. 13:33). „Бъдете будни във всяко време и се молете“ (Лука 21:36) В книгата Деяния Апостолски (2:42) е описана славна страница от живота на, първите християни: „Постоянствуваха, казва дееписателят, в учението на апостолите, в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите“.

Църковните молитви, според съдържанието си, се разделят на славословия, благодарения и прошения (просби). Най-възвишените между тези молитви са славословните.

На основание учението на Иисуса Христа и апостолите, древната Църква постепенно изработила правила, в които се определя реда за извършването на молитвите.

Първо указание за християнски молитви намираме в Учението на 12-те апостоли (Дидахи): молитвите били произнасяни на Агапиите. Първо описание на богослужебни молитви дава св. Юстин мъченик: литургичните молитви били предоставяни, по съдържание, на творчеството на свещенослужителя. Последният, значи, импровизирал молитвите в момента на извършване на св. ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. Тази импровизация е била, обаче, възможна само при наличността на харизми, на благодатни дарове. След прекратяването на тези дарове започнали да пишат евхаристичните молитви и те получили постоянна форма. За това ни свидетелства Църковният устав на Иполит Римски и изобщо исторически появилите се и запазени до днес стари богослужебни книги.

Молитви от древната Църква, запазени до днес

От апостолско време са дошли до нас следните молитвени формули:

1. Молитвата Господня. Тази молитва била необходима принадлежност на всяко богослужение и се произнасяла така, както била установени от Спасителя.
2. Формулите на св. Тайнства, особено тези на тайнствата св. Кръщение и св. Евхаристия, които се употребявали винаги в Църквата почти без изменение.
3. Формулата за благославяне на народа: „Благодать Господа нашего Иисуса Христа, и люби Бога и Отца и причастие Святаго Духа будет со всеми вами“ (2Коринт. 13:13).

Древен произход има и кратката молитва „Господи, помилуй“. Тя била известна и извън християнския култ. За това свидетелства Епиктет. Молитвеният възглас „Господи, помилуй“ се появил най-напред в ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, извършвана в Антиохийския диоцез. За нея се говори в Апостолските постановления, в творенията на св. Иоана Златоуста и в „Описанията на св. Земя“ от монахиня Етерия.

През V век поменатият молитвен възглас, в неговия гръцки гласеж, се появил в Рим и в цяла Италия, в VI в. – в Галия, а по-късно, под влиянието на Бенедиктинците, се е разпространил в цяла западна Европа. Древен характер носят и литургийните молитви: „Горе имеим серца“, на който народът отговаря: „Имами ко Господу“ и „Достойно и праведно есть“. Когато пък епископът или свещенослужителят приветствали с „мир всем“, народът в древната Църква отговарял със същото благопожелание: „И духови твоему“. От току що казаното е ясно, че народът в древност вземал активно участие при извършване на богослужението.

Ектении са молитвени възгласи, запазени до днес от първите векове на християнството. Те (от гръц. Εκτείνω – разтягам) са кратки молитви, съединени в едно цяло. Те биват: 1) Велика, състояща се от 12 молитвени прошения. 2) Малка, която има 3 прошения. 3) Cугуба – с различно, число прошения; при тази ектения възгласът „Господи, помилуй“ се повтаря три пъти. 4) Просителна ектения, която също се състои от различно число прошения, някои от които биват съпроводени c „Господи, помилуй“, а другите, окончаващи, на думите ,,у Господа просим“, се съпровождат с възгласа „Подай, Господи“. За употребяването на ектении в древната Църкви ни свидетелстват първата Апология на Юстин философ и Апостолските постановления.

Бележити автори на християнски молитви от по-древно време са следните:

1. св. Иаков малки – известен като съставител на Иерусалимската ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. Тази ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More била свързана, според мнението на учените литургисти, с Антиохийската, която е и най-древната източна евхаристична ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More записана е в осмата книга на Апостолските постановления.
2. Св. Марко – пръв епископ на Александрия.,- е автор на Александрийската ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, употребявана в Египет и Етиопия. Към тази Александрийска ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More се .отнася и литургичната Анафора (αναφορά) – Евхаристичния канон (литургичното возношение) – най-важната част на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. Най-старият оцелял до днес записан текст на тази част на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More е свързан с името на Серапион, епископ на гр.Тмуис в Египет, живял към средата на IV век.
3. Св. Василий Велики, починал в 379 г. бил автор на ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, появила се, както споменахме по-рано от съкращението на Иерусалимско-Иаковия тип ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. Той написал и молитвата „Возсияй в серцах наших“, която днес тайно свещенослужителят чете през време на шестопсалмието.
4. Св. Иоан Златоуст, починал в 407 г., освен създаването на по-кратък литургичен чин, написал и молитвите: преди Св Причастие „Верую, Господу, и изповедую“ и при св. тайнство Еелеосвещение „Господи, Боже наш“
5. Св. Ефрем Сирин, починал в 378 г., стъкмил, молитвата „Господи и Владико живота моего“.
6. Св. Макарий Велики, починал в 390 г., е автор на първите пет утринни молитви и на молитвите „На сон грядущий“.
7. Св. Иоан Дамаскин, починал в 749 г. написал молитвите: „Преславная приснодево, Мати Христа Бога“, „Помилуй нас Господи“, „Господи помилуй нас“, „Милосердия двери“ и др.
8. Филотей, патриарх Цариградски, починал в 1376 г., съставил чина на утренното и вечерното богослужение и написал, молитвата. „Согрешихом, беззаконновахом“ която се чете след Акатиста. Същият създава и чина на дяконската служба при ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, който преминава в България през времето на Патриарха Евтимия. Патриарх Евтимий е автор на редица молитви, между които и една, която се е чела при обществени бедствия.

Цялото това молитвено богатство на старохристиянската и византийската древност е минало в нашето богослужение чрез преводите на св. братя Кирил и Методий и на техните сътрудници.