Най-точни сведения за честваните свещени събития и празници, посветени на Божиите угодници от интересуващата ни епоха, намираме в древните календари и в древните месецослови.

Думата календар е латинска calendarium, от гр. глагол καλεώ – викам. В древния Рим специален човек, а по-късно pontifex maximus-ът (великият първосвещеник), в първия ден на месеца тържествено съобщавал за новолунието и оттук всяко първо число на месеца се именувало Календи.

До наше време не са дошли много древни месецослови от Източната Църква, а от западните календари са известни Римският-Бухериански (от IV в.) и Картагенския (от V или VI векове).

Най-древните източни молитвослови, дошли до нас, датират от VII и IX векове. По-известни от тях са Коаленовия (оτ Χ в.) и Неаполитанския (от IX в.). Те свидетелстват, че към VII и VIII век в Източната Църква са съществували около осемдесет празнични дни, между които се споменават: Рождество Богородично, Въздвижение Честнаго Кръста, Сретение Господне, Благовещение, Преображение, Успение Богородично, честване на Св. Ангели и други.

Св. Иоан, епископ Евбейски (починал 744 г.) за велики празници считал следните 11: Зачатие Богородично, Рождество Богородично, Благовещение, Рождество Христово, Богоявление, Сретение, Преображение, Пасха, Възнесение, Съшествие на Св. Дух и Успение Богородично. Като извадим от това число празниците, които се появили до III в., понятни стават вече новите празници, явили се от IV-IX векове.

През този период благоговейното честване на св. Ангели е било силно подчертано в Църквата Христова. Някои християни премного почитали и в апостолско време Ангелите; ап. Павел предпазва вярващите от това увлечение (Колос. 2:18-19).

От император Константин Велики били построени два храма в чест на Архангел Михаила в Цариград.

Според месецословите на Източната Църква, безплътните сили били чествани на 8 ноември. В древните пък западни календари: Римски – IV в. и Картагенски – V в., празник в чест на ангелите не съществува; едва през осмия век бива определен тоя празник на 29 септември.

От IV в. се озаконяват Коледния и Богородичния пости. За Коледния пост свидетелстват в древната църква Филастрий, Амвросий Медиолански, блажени Августин и други.

Празници, установени от Българската Православна Църква

Най-известни български църковни празници са следните:

1. Празникът на св. братя Кирил и Методий. Този празник с право се счита за всенароден български празник, особено от времето на църковните борби. Този ден, 11/24 май, е станал празник на българската просвета и култура, създадени от двамата славянски равноапостоли.
2. Св. Климента Охридски честваме за това, защото е родил духовно българския народ. Бидейки красноречив проповедник, той обикалял градове и села и навсякъде разнасял духовната светлина на Евангелието. Неговата памят нашата Църква чества на 25 ноемврий.
3. Провидението дарило българския народ и с друг светия – св. княз Борис I. Той, със св. Климента Охридски, са творците, родителите на славянобългарската народност. Св. Борис покръстил българския народ и с това започнала нова в нашия исторически живот. Него Църквата чества на 2 май.
4. На 19 октомврий празнуваме великия Рилски постник преподобни Йоан – покровителя на българския народ.

Освен тези празници, българската Църква чества още редица просияли сред нашия народ мъже и жени. Например св. Георги и Николай Софийски, Онуфрий Габровски, Петър Куришки и други.