Храмът е място или сграда, осветена от епископ и посветена на Господа, в която всички християни могат да се молят и да присъстват при извършване на св. ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, св. Тайнства и обреди.
Православният храм е кораба на Църквата, чийто кормчия е сам Христос. Той е свещеното място на особеното Божие присъствие. Храмът е имал следните названия в древност: дом Господен (Κυριακόν), събрание (έκκλησία), кораб (ναός ), царски палат (βασιλική) и др.
Наистина всеки човек може да се моли навсякъде, но въпреки това още от най-древни времена, както езичниците, така и християните, са определяли места, където се събирали, за да дадат израз на своята благоговейна почит към Бога.
Първоначално християнското богослужение се извършвало в частни къщи, поставени на разположение на верующите. Това приспособяване на частните къщи в култови е траело само през първите три века. По време на гоненията, обаче, християните се събирали за обща молитва на гробищата.
На Изток и в Африка повечето от християнските гробища били построени на открито, докато на Запад, обикновено, се строяли под земята и се именували катакомби.
Едва след III в. почнали да се явяват храмови сгради, наречени базилики. Такива величествени храмове имало в Тир и Никомидия. Константин Велики построил храмови сгради в Константинопол, Антиохия и на други места, а св. Елена – на Голгота, Витлеем, Назарет и на планината Тавор.
Думата базилика произлиза от гр. Βασιλική и значи царски палат, място за събиране или разглеждане на съдебни дела. Базиликата обикновено представлява голяма правоъгълна сграда, в средата празна, а отстрани – два реда големи колони. Древните царски или императорски дворци имали, освен това, от едната страна абсида – вдлъбнато място с полусферични извивки в двете по-тесни срещуположни страни, – където бил поставян съдийския стол.
От IV в. базиликата станала общоприета архитектурна форма за християнските храмове. Древната римска базилика била изменена от християните в продължение на първите четири века. Не е известно дали това е сторено поради чисто литургични или други причини. Същинската базилична архитектурна форма се развила по-късно, от III век.
Базиличната храмова форма съответствала най-много на изискванията на християнското богослужение; тя давала възможност на всички богомолци, обърнати към олтаря, да участвуват в богослужението.
Външен вид на християнските храмове
Според външния си вид християнските храмове биват:
- базилични,
- центрични или ротондни и
- смесени постройки.
Базиличната храмова постройка има форма на продълговат четириъгълник, разделен в дължина на няколко кораби. В Апостолските постановления се казва: „Църквите да бъдат продълговати, в подобие на кораб.“ Тази форма на храма ни напомня за Ноевия ковчег. Както той всред смъртния ужас на мировата катастрофа спасил живите същества, които се намирали в него, така и Църквата Христова, бидейки кораб на спасението, ще изведе своите верни чеда на спасителния бряг.
Ротондата или кръглата храмова постройка означава, че Църквата Христова ще съществува вечно; кръгът е символ на вечност.
Кръстообразната пък храмова форма напомня за св. Кръст, знамето на нашето спасение.
От IV в. християнските храмове били украсявани отгоре с куполи, които наподобявали небесния свод. Единият купол означава Иисуса Христа, главата на Църквата, двата купола означават Двусъставната природа на Богочовека Христа. Трите купола пък се издигат в слава на Троичния Бог, на Св. Троица.
Части на храма
Древният християнски храм имал три части:
1) Притвор – νάσθηξ . В храма не се е влизало направо, а или посредством квадратен двор (atrium), в средата на който имало басейн с вода, гдето християните, според еврейския обичай, си миели ръцете и след това влизали в храма, или пък през антренце, издигнато при входа в храма – наречен притвор или νάσφθξ.
2) Кораб или средна част, която представлява голяма правоъгълна зала, където стояли верните, за да следят богослужението. По-големите храмови сгради обикновено имали по три кораба, а някои и по пет, отделени един от друг с колони, според големината на сградите.
Тук се намирали архиерейският трон, амвонът и солеят.
Думата амвон (произлиза от гр. άναβαίνειν – изкачвам се) значи издигнато място. Амвоните са играли важна роля при украсата на християнските храмове. Първоначално те са били изработвани мозаично, а впоследствие – били украсявани с фина резба. Амвонът символизира камък, от където ангелът възвестил на жените-мироносци за възкресението на Христа, а също така и планината, на която Христос произнесъл блаженствата.
Един от най-старите амвони, запазени днес, издялан от камък, се намира в Солун и датира от V век. В новооткритата кръгла Симеонова църква в Преслав е запазена само подложката на амвона. Той бил продълговат, с кръгло средище и се намирал посред храма.
Солеят -σωλέα е тясно издигнато място пред иконостаса. Тактически той е продължение на олтаря. На него се намирали клиросите – певниците.
3) Св. Олтар е място, предназначено за свещенослужителите. Християните имали и други свети домове, които имали специално предназначение. Такива са т.н. баптистерии – кръщални, където тържествено били кръщавани оглашените след което ставали действителни членове на Христовата Църква. Първоначално те представлявали самостойни кръгли сгради, но с течение на времето били преместени в самите храмови постройки.
В православно-християнския храм притворът изобразява земното царство; средната част изобразява царството на благодатта, а светият олтар е символ на царството на славата.