Литургичната наука има твърде широки задачи. Тя трябва да хвърли светлина върху много въпроси и проблеми из историята на нашето богослужение. Обаче, от древността не са запазени пълни известия за състоянието и развоя на богослужението в християнско и византийско време, а също така и у нас, в България. Запазени са, обаче, хиляди веществени и книжовни паметници на древността. Те са пръснати из разни музеи, библиотечни архиви и специални литургични сбирки в чужбина и в България.   При това положение, на днешната литургична наука предстои стъпка по стъпка да разкрива това минало чрез монографични издирвания. Всяко ново откритие в областта на църковната археология и на богослужебните текстове представлява крачка напред:към изясняване на богослужебното минало. На литургичната наука в православните страни предстои занапред тежката и отговорна задача да създаде цялостно и завършено научно изложение на |развоя на православно-християнското богослужение през вековете.   Изворите, от които черпим сведения за развитието на християнското богослужение, се разделят на два вида: 1) веществени и 2) книжни. Към веществените извори спадат богослужебните сгради, заедно с техните богослужебни принадлежности и надписи, а към книжните – всички богослужебни текстове и предания, записани на папирус, пергамент и книга.   Благодарение големия разцвет на църковната археология през последните два века, веществените литургични извори се увеличават непрекъснато, като хвърлят все по-нова и обилна светлина върху съдържанието и формите на богослужението.

Критично издание на веществените литургични паметници:

1. G. В. de Rossi, inscriptiones christianae urbis Romae (Християнски надписи от града Рим), Рим 1861/88 год.
2. H. Gregoire, Recueil des inscriptions grecques сhret, d’Аsie Mineure (Сборник на християнските гръцки надписи от Мала Азия), Париж 1922 год.
3. L. Galaberte et R. Mouterde, Inscriptions grecques et Iatines de la Syrie (Гръцки и латински надписи от Сирия), Париж 1929 год.
4. G. В. de Rossi, La Roma sotteranea Christiana (Християнският подземен Рим), 3 тома, Рим 1864/77 год.
5. F. X. Kraus, Roma sotteranea, die römischen Katakomben (Подземен Рим, римските катакомби), 1879 год.
6. R. Krautheimer, Corpus Basilicarum Christianorum Romae (Събрание на християнските базилики в Рим), 1937 год.
7. Р. Cabrol et Η. Leclerd, Monumenta ecclesiae Üturgicos (Литургични паметници на църквата), Париж 1902/13 год.
8. Р. X. Kraus, Realenzyklopädie der christlichen Altertümer (Реална енциклопедия на християнските старини), 2 тома, 1882/86 год.
9. Р. Cabrol et Η. Leclerq, Dictionnaire d’archeologie ehret, et de liturgie (Речник за християнска археология и за литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More), Париж 1907 (досега 13 тома).

По-важни книжовни извори, в които са посочени творческите периоди в оформяването на богослужебния ритуал:

1.  Деяния апостолски, съставени от ап. Лука към 75 година. Съдържат материали върху богослужението на Иерусалимската първохристиянска община.
2. Посланията на an. Павела, писани между 53 и 66 година. Изобилстват със сведения за богослужението в първите християнски общини.
3. Дидахи  или Учение на 12-те апостоли, съставено от неизвестен автор в Сирия в края на I век или началото на II век. Тук имаме първата евхаристична литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, обаче, с подчертан есхатологичен характер, (вж. „Учение на 12-те апостоли“ от проф. прот. Ив. Гошев).
4. Голямата апология на Юстин Философ, написана към 155 година. Тя свидетелства за откъсването на евхаристията от трапезите на любовта и съединяването й с утринното богослужение.
5. Апостолското предание на Иполит Римски, от около 200 год., в което се намира най-старата молитва за освещаване на литургичните елементи.
6. Катехезите на Кирил Иерусалимски, от около 350 год., със сведения за богослужението в Иерусалимската църква.
7. Апостолски постановления, съставени в Сирия или Цариград към края на IV век. В VIII глава е дадено пълно описание на литургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More през тази епоха.
8. Поклонничеството на Етерия (Peregrinatio Atheriаe), написано от една монахиня от южна Франция или Испания към 383 год.
9. Евхологий (молитвослов) на Серапион Тмуитски, стъкмен около средата на IV в., открит в един Атонски ръкопис от XI век.
10. Литургичният папирус Дер-Балице, открит в горноегипетския коптски манастир Балице в ръкопис от VII в., обаче по съдържание принадлежащ към средата на IV век.
11. Барберинов евхологий (молитвослов) от VIII-IX век, който ни дава сведения за византийския или цариградския тип литургии, носещи имената на Василий Велики, Йоан Златоуст и Григорий Двоеслов.
12. Писмено изложение на правата вяра, написано от Константин философ в Моравия към 868 година. Това съчинение, както и следващите четири (№ № 13, 14, 15 и 16) са извори за старобългарската литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More.
13. Шестоднев на Йоан Екзарх от IX век.
14. Учително евангелие на епископ Константин, писано в Преслав между 889 и 894 год.
15. Слово против богомилите на презвитер Козма от X век.
16. Синайски евхологий (молитвослов) от XI век, открит в един от Синайските манастири.

  Критично издание на литургичните текстове:

1. J. Goar, Euchologion sive Rituale graecorum (Молитвослов или ритуал на гърците), Париж 1647 год. и Венеция 1730 год.
2. Е. Renaudot, Liturgiarum orientalium collectio (Събрание на източните литургии), 2 тома, Париж 1716 год.
3. G. А. Assemani, Codex liturgicus ecclesiae universae (Литургичен кодекс на Вселенската църква), 13 тома, Рим 1749/66 год.
4. Н. А. Daniel, Codex liturgicus ecclesiae universae (Литургичен кодекс на Вселенската църква), 4 тома, Лайпциг 1847/53 год.
5. С. A, Swainson, Tha Greek Liturgies (Гръцките литургии), Кембридж 1884 год.
6. F. Е. Brightman, Liturgies Eastern and Western (Източни и западни литургии), Оксфорд 1896 год.
7. Α. ν. Maltzew, Die Liturgien der orussisch-rthodoxen Kirche. (Литургиите на руската православна църква), 10 тома, 1894/1904 год.
8. А. Дмитрiевскiй, Εύχολόγια (Молитвослови), Kieв 1901 год.
9. Прот. Ив. Гошев, Стари записки и надписи – в Богословските годишници на Софийския университет, том IV от 1927 год., том VI от 1929 год., том XII от 1935 год., том XIII от 1936 год., том XIV от 1937 год.

Научна литература:

1. Псевдогерман, Μυσηκή θεορία (Мистично съзерцание) от X век.
2. Николай Кавасила, Ερμηνεία της θείας λειτουργίας (Тълкувание на божествената ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More) от XIV век.
3. Симеон Солунски, Περί της ϊερας λειτουργίας. (За свещената ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More) от XV век.
4. L. Duchesne, Origines du culte chretien (Произход на християнския култ), Париж 1925 год.
5. А. Baumstam, Vom geschichtlichen Werden der Liturgie. (3a историческото развитие на литургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More) 1923 год.
6. А. Baumstark, Die Messe im Morgenland (ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More на Изток, 1906 год.
7. А. Baumstark. Die Konstantinopolitanische Messe vor dem 9. Jahrhundert (Цариградската литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More преди IX век), 1909 год.
8. P. Batuffol, L’Eucharistie (Евхаристията), Париж 1930 год.
9. J. Braun, Der christliche ftltar in seiner geschichtlichen Entwicklung (Християнският олтар в неговото историческо развитие), 2 тома, 1924 год.
10. J. Braun, Die liturgische Gewandung im Occident und Orient (Литургичното облекло на Запад и Изток) 1907 год.
11. Ив. Дмитрieвскiи, Историческое, догматическое и таинственое изъясненiе божественной литургiи, С. Петербург 1884 г.
12. И. Арсеньев, Ο литургiи и таинстве Евхаристiи, Париж 1928 год.
13. Прот. Ив. Гошев, Антиминсът, София 1925 год.
14. Прот. Ив. Гошев, Старобългарската литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More (според български и византийски извори от IX до XI век.), в Богословския годишник, том II, София, 1922 год.
15. Прот. Ив. Гошев, Божествената литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More на Златоуста, в Богословския годишник, том XX, София 1943 год. и др.