Цел на православния култ

Под култ (произлиза от лат. colo, colui, cultus – colere-грижа се, почитам) се разбира съвокупност от богослужебни действия, извършвани от специално посветени за тази цел лица и от вярващи. Различаваме различни култове: езически, юдейски, християнски и др.

Ако вярата, надеждата и любовта са християнски добродетели, които по природа са свръхестествени и не могат да се придобият само по естествен път, то култът е религиозна добродетел.

Той е упражняване на тая добродетел в непосредственото ѝ отношение към Бога. Религиозната добродетел подчертава нашето тварно различие от Бога, прави ни склонни да познаем зависимостта си от Бога, като първопричина на всички неща, и да изразяваме тази зависимост в актове на почит, благодарност и молба. Култови прояви са молитвата, евхаристичната жертва и всички свързани с тях действия.

Целта на православно-християнския култ е Божията слава.

Обект на този култ е сам Бог. Култът на светиите има посредствено пак за цел Бога, защото в светиите ние почитаме благодатните действия на Бога, проявени в техния живот.

Култът е една от най-важните страни на всяка религия; той е външния, видимия израз на вътрешните религиозни преживявания.

Християнството, като най-възвишена религия, е немислимо без култ, защото чрез него то проявява и разкрива себе си, тъй както душата разкрива своя живот чрез проявите на тялото. По такъв начин култът – богослужението е неразделна и съществена част на религията. Кратко казано: чрез култа се популяризира въобще християнската догматика.

Чрез свещените действия на култа християните изявяват вярата си в Бога и под видими външни знаци получават от Него невидимо благодатните дарове на Св. Духа, необходими за получаване на спасение. Спасението на човечеството в Христа и чрез Христа е главен предмет на християнското богослужение.