Едни от църковните обреди се извършват от свещенослужителите за преподаване на християните благодатните дарове на Св. Дух и за поука във вярата, а други се извършват от духовниците 1 миряните, за да изразят с тях чистотата и молитвеното горене на сърцата си.

Към богослужебните обреди принадлежат:

1. Именословното благословение, при което пръстите на благославящата ръка се поставят така, че да могат да образуват първоначалните букви от името на Иисуса Христа: Ис. Хр. (Филип. 2:10).

Свещеникът в православната Църква благославя само с едната си ръка – дясната, а архиереят – с двете си ръце (Лука 24:50).

2. Ръковъзлагането е особен вид благославяне, практикувано от Иисуса Христа (Марк. 10:16; 5:23) и апостолите (Деян 6:6; 1З:3). В древната Църква ръковъзлагането било почти единственият начин за преподаване на благодатните дарове: без него не се извършвало нито едно св. тайнство. В днешно време този вид благославяне се употребява само при тайнствата: св. Кръщение, Покаяние и Свещенство. При някой случаи свещенослужителят, освен ръцете си поставя и епатрихила си върху главите на християните. В Синайския молитвослов, например; се разказва, че когато се чете молитва над болник, свещенослужителят трябва да възложи върху него своя ораp. По това време в старобългарските богослужебни книги с думата орар са обозначавали епитрахила.

3. Осеняването със св. Кръст, св. Евангелие и със свещи. Архиерейското осеняване с дикири и трикири [свещници с по две и три свещи] изобрязява явяването светлината на Св. Троица или на Спасителя Христа, Който ни откри пътя към първоизвора на Светлината – към Бога, Който е вечно излъчвана Светлина.

4. Умиване на ръцете е дошло в Христовата Църква от иудейската; то ни внушава да пазим чиста душата си напомня ни също тъй за умиване на нозете на апостолите от Иисуса. Христа и за умиването ръцете на Пилата, преди осъждането Спасителя на смърт.

5. Помазване със свещен елей е символ на примирението ни с Бога, на духовна радост и на изцеляваща благодат.

6. Подухването се употребява в Христовата Църква по примера на Иисуса Христа (Иоан. 20:22).

7. Поръсване със светена вода. Дълбоката древност винаги е приписвала на водата творчески – божествен характер. Тайнствената дълбина на водата поезията е избирала за жилище на русалки, феи и други. Водата, като средство за постигане външна чистотата на тялото, е станала символ на вътрешното, душевното очистване. Свещените поръсвания и умивания са били предписани и от Зара-тустра, и от Мохамеда и от Мойсея. Християнството не само че, не пренебрегнало символическото значение на водата, но му придало и по-голямо приложение.

8. Кръстно знамение. В най-древно време кръстът е бил оръдие за позорна смърт, а от времето на Христа той е станал знаме на нашето изкупление. Христос, нашият Изкупител, преди около две хиляди години бил прикован на кръст и с целия Си живот, смърт и възкресение изкупил човешкия род.

Блажени Августин казва: „Външният белег на християнина е знакът на кръста.“

Кръстът е знак на християните, защото чрез него външно изявяваме най-важните тайни на християнската вяра. В християнското вероучение под думата тайна се разбира: истина, която е недостъпна за разума на човека, и която, ако Бог не ни я открие по някакъв начин, никога не бихме били в състояние да узнаем. Тайните на вярата ни се разкриват чрез Божественото откровение, а Божественото откровение в света не е нищо друго, освен самото отображение, обективиране на събитията, които са се извършили и които предстои да се извършат в духовния мир.

Нашата религия крие в себе си две големи тайни: първата от тях е тайната на. божествената Троичност (Един Бог в три лица); а втората – тайната на човешкото изкупление, постигнато чрез въплащението, страданието смъртта и възкресението на Иисуса Христа.

Кръстният знак показва тези две тайни на вярата, понеже думите, произнасяни при кръстното знамение – „В името“ – означават единството Божие, докато следующите – „на Отца и Сина и Св. Дух“ – показват, че този един Бог е в три лица. Образът пък на св. Кръст ни напомня за човешкото изкупление, извършено от Иисуса Христа на кръста, т.е. – за втората тайна.

Всички св. отци говорят единодушно за всеобщата употреба на кръстния знак в Христовата Църква. Някои от тях като Тертулиян и св. Василий Велики, дори твърдят, че кръстният знак е установен още от апостолско време. Кръстното знамение в древната Църква е имало различни форми. Една от тях e, например, малкия кръстен знак, извършван върху челото или върху устата с помощта на палеца. Така, според Иоан Мах, през VI в. са се кръстили християните от Палестина. За кpъстен знак върху челото говори и презвитер Козма – български писател от 10 век.

9. Обръщане на изток. Бог не може да се постигне рационално, само по пътя на логически умозаключения. Всички рационални понятия и категории за Бога и за Божествения живот са относителни и недостатъчно точни. Целият ни телесен живот е пригоден, за света за ориентировка на човека в света. Духовният пък, живот, може да бъде изявен чрез символи защото само по този път обръщането на древните християни към изток е ставало за това, защото изток се е смятал за символ на Христовата светлина (Иоан. 8:12; 9:5). В Рождественския тропар, Иисус Христос се нарича „Слънце на правдата“. Затова и християнските храмове се строят тъй, че олтарите им винаги да са на изток.

10. Поклони. Когато се правят поклони в отговор на осеняването със св. Кръст или св. Евангелие, те означават благодарност; а когато са придружени с молитва, то тогава означават просба, молба. Поклоните, които правим през Великите пости, се именуват метани, защото чрез тях изразяваме чувства на покаяние.

11. Коленопреклонение – то е символ на покаяние, смирение и подчинение на волята Божия.

12. Падане ничком до земята – то показва, че ние, през най-главните моменти на богослужението, сравняваме себе си със земната пръст.

13. Навеждане на глава по време четенето на Евангелието означава внимание, а при пренасяне на св. Дарове – благоговение.

14. Откриване на главата. Основание за този християнски обред намираме в Свещеното Писание – в 1 Коринт. 11:4-5, се казва: „Всеки мъж. който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си; защото се едно е, като да е обръсната.“

Като имали предвид тези дума на апостола Павла, древните мъже-християни стояли в храма с непокрити глави, а жените-християнки – с покрити глави. Това нещо се спазва и днес през време на богослужението.