Христовата църква е двусъставна по своята природа. Тя има не само божествена, но и космическа основа. Тя е Бого-свят, Бого-човечество. Божественият Основател на християнския култ е завещал само някои общи установления, а апостолите и техните приемници са ги разширили и обогатили.
Развоят на християнското богослужение в разните поместни църкви протича по следните три друма:
- Редактиране на литургични книги, за да бъдат установени обредите;
- Прибавяне на формули и на действия към древните обреди; напр.; молитви над елементите, вода, елей, заклинание преди св. кръщение, разни четения, епископски послания, нови молитви и песнопения (Символа на вярата, св. Боже, Единородний Сине и др.);
- Попълване на молитвените събрания с всекидневни канонически часове, процесии и др. обреди, които обикновено се извършват все през време на богослужението.
Християнското богослужение не е било напълно определено от Иисуса Христа. Апостолите и техните приемници – епископите са създали нови молитвени времена, места и обреди. Постепенно се е оформявало и обогатявало цялото богослужение.
През първите три века в богослужението е имало голямо разнообразие; още не са били съставени същински богослужебни устави. Давани са били само правила. Такива правила са посочени като апостолско предание от Иполит Римски в началото на III век.
Необходимостта, обаче, от строго определени форми и обреди се е чувствала в Църквата от ден на ден все по-силно. Поради това на някои от Африканските събори е било изказано мнение богослужебните форми да бъдат санкционирвани от съборите. Каноническите сборници или колекции, издадени в Сирия, Апостолските постановления (от края на IV в.) ни дават вече по-развити формули.
От литургичните катехези от IV и V векове на св. Кирила Иерусалимски, на св. Йоана Златоуста и на Теодора Мопсуетски е ясно, че в Христовата църква по онова време вече са били приети и установени основните формули и обреди на богослужението Св. Отци на Църквата полагали големи грижи за формата на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. До V в. били приети и имали повсеместна употреба Преждеосвещената литургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More на св. Василия Велики и съкратената от нея ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More на св. Иоана Златоуста; те са известни под името византийски. Византийските литургии на св. Василия Велики и на св. Йоана Златоуста се намирали под влиянието на Антиохийските (Сирийско-Палестинските) литургии, първичният тип на които е св. Иаковова ЛитургияПонятието Литургия (λειτουργία) ... More, Антиохийската литургична традиция се е разпространила през Понт и Кападокия във Византия. Тази традиция е преминала във Византия от св. Григорий Назиянски и св. Иоан Златоуст. Споменатите по-горе литургии, разбира се, запазили духа и главните характерни белези на древните апостолски молитвени събрания.
През средно византийско време започва нов период в историята на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More. На църковно-богослужебните форми започнали да придават символично значение; на всеки обред придавали алегорически смисъл. В резултат на това била установена Проскомидията, като трета част на ЛитургиятаПонятието Литургия (λειτουργία) ... More.
Развитието на християнското богослужение помогнало да се увеличат обредите да се умножат християнските празници и да се застроят великолепни храмове, като паметници на вярата и свидетели на вътрешното огнено движение на християните.