Първият от древните празници е бил посветен на Христовото Възкресение, на това велико спасително тържество над смъртта и ада.

Евреите са имали до това време свой празник – Пасха, установен от пророк Мойсея, по Божия заповед, в спомен на освобождението им от египетското робство. Той им напомнял първото ядене на пасхалното агне, последвано от чудесното преминаване Червеното море. В знак на тези велики събития, израилтяните всяка година на същия ден трябвало във всяко семейство да заколят и изядат по едно агне; но всичко това било само предобраз на друго, по-съвършено освобождение и на една несравнимо по-спасителна Пасха.

Християнският празник Пасха непосредствено заменил еврейската, затова и деня на Възкресението, т.е. първата неделя (Мат. 20:1; Йоан. 20:1), която от неверниците се наричала ден на слънцето, от християните била наречена неделен ден, ден на Господа, κύριακή. Последното название се среща в Откровението (1:10). Намира се също в Дидахи, в посланието на Варнава, в посланието на св. Игнатия до магнезийците и в първата Апология на св. Юстина философа.

Отпразнуването на Пасхата в древната Църква се подготвяло с покаяние и пост и продължавало с радост до Петдесятница. От начало подготвителният пост продължавал четиридесет часа, в спомен на 40-часовото престояване на Христа в гроба, после – няколко дни; но твърде скоро стигнал до 40 дни за означаване четиридесетдневния пост на Христа в пустинята. На първия Никейски съборРечник, в 5-то правило, се поменава вече за това, че Великденските 40-дневни пости съществували повсеместно.

Блажени Августин и Апостолските постановления свидетелстват, че от апостолско време съществували и празниците Петдесятница и Възнесение Господне.

Първоначално на Изток, а след това и на Запад, бил въведен обичая, вероятно в началото на втория век, да се чества, малко след зимното слънцеобръщане (зимния слънчев кръговрат), в първите дни на месец януари т.н. „Теофания“ – Богоявления (Θεοφάνια). Под Богоявление се разбирало празнуването на няколко събития: явяването на Христа, рождението и кръщението Му, поклонението на влъхвите и чудото в Кана Галилейска. Този празник е бил приспособен да замести чисто езически празници. Например:

1. В Египет се уреждало празненство в чест на богинята Коре; изнасяли статуята й от подземното светилище и уреждали тържествена процесия с музика, песни и факли. Вярвало се, че тази нощ богинята ражда Еонът или вечността. Християните заменили този езически празник с честване раждането на Христа от св. Богородица.
2. Същата нощ, според поверието на египтяните, водата на Нил ставала свещена и всички бързали със съдове да си налеят от нея; вярвали, че тя е предпазно средство от различни болести. Християните заменили това събитие с освещаване водите на реката Йордан чрез кръщението на Иисуса Христа.
3. В същата нощ, според поверието, Дионисий превръщал в някои обичани от него места водата във вино. Християните или Църквата, заменили това поверие със чудото на сватбата в Кана Галилейска.

Така изникнал празникът Богоявление, като християнски заместител на тези три споменати езически празненства.

Няколко века под ред, понеже не се знаело точното време на раждането на Спасителя, древните християни смесвали в едно също тържество, наречено Теофаниа = Богоявление, два празника – Рождество Христово и поклонение на влъхвите. По-късно обаче на Запад този празник се оформил като празник на поклонението на влъхвите, а на Изток останал да се празнува като Кръщение на Иисуса Христа.

Към края на IV век се явява и празнуването на Коледа. Този празник, за разлика от Богоявление, бил установен най-напред на Запад. В Рим празнували зимния слънчев кръговрат под името „Дните на календите“ – 25 декември. По-късно, на същия ден, когато култът към слънцето се засилил, бил честван и непобедимия слънчев бог, под чието покровителство се намирала Римската империя. Църквата, за да не позволи на неопитните християни да празнуват празника на Митра, установила на същия ден да се чества раждането на истинското Слънце на Правдата – на Христа, на 25 декември, в който ден започва и зимното слънцеобръщане.

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември в различните църкви е узаконено на неедновременни дати. Св. Иоан Златоуст го е въвел в Антиохия около 375 г., а в първата половина на V век било установено в Йерусалим и Александрия.

Трябва да отбележим, че в древната източна Църква са придавали по-голяма тържественост на празника Богоявление, отколкото на Коледата.

Освен тези празници, християните в древната Църква с особено въодушевление чествали паметта на светите мъченици. Това празнуване ставало на гробищата. На гробищата първоначално не се извършвали никакви служби. Но скоро, поради това, че в гробищата лежали телата на мъчениците, християните започнали да се събират там, за да извършват помени, молитви и религиозни обреди.