Древните източни църкви: Арменска, Византийска и Романска са си служили със специални нотни знаци при записване църковните мелодии, именувани „невми“. Невмите са се състояли от различни чертици, точки и кукички, наподобяващи гръцките предихания […].

Началото на невматичния нотен шрифт е обвит в тъмнина, но без всяко колебание и съмнение, трябва да го търсим на Изток, може би в Иран, откъдето през Армения проникнал на запад. Че в IV в. невмите са били използувани за музикално означаване на християнско-литургични текстове, се вижда от едно място в творенията на Проспер Аквитански, от V век. Арменските и произведените от тях Грузински невми постепенно са преминали във Византия, а по-късно и в българската, руска и др. православни църкви. Първите византийски невмени паметници датират от IX и Х векове. Във Византия различаваме три невмени периода:

1. Ранновизантийски – през Х век, през който нотната система била линейна, чертица с точка […];
2. Средновизантийския (XI-XV векове, където нотописът станал вече кръгъл.
3. Късновизантийски – в който период се дооформяват източните нотни знаци. Те водят началото си от 18 в., когато станала рязка реформа на Средновизантийския кръгъл нотопис.

Източната нотировка се наричала още Кукузеловско-агиополитанска псалтикийна нотация.