Древните християни били ревностни служители на Христа. Цялото тяхно същество било изпълнено с вяра, а сърцето им – очистено от огъня на пламенната молитва. Те се събирали всеки ден за служба Богу.

В първите векове на християнството всички седмични дни се считали за богослужебни. Св. евангелист Лука потвърждава това със следните думи: „И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце“ (Деян. 2:46); а в V гл., 42 ст. на същата книга се говори: „И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа“.

За общественото богослужение през всички дни на седмицата свидетелстват Тертулиян, Ориген, св. Иоан Златоуст и блажений Августин.

Църквата посветила седмичните дни на Спасителя Христа, ангелите, светите Божии угодници и завършила седмицата с деня за почивка, за да подчертае тайната на изкуплението, което има за свой плод неизброимите подвизи на светиите.

Празнуването на възкресния ден не е ново явление в нашата Църква. Елементите, които са определили празнуването на възкресния ден, съществували много отдавна.

За да разберем основата и същността на този празник, нека се спрем накратко на произхода и празнуването на ветхозаветната събота. Древният свят е отделял един от седмичните дни за почивка и молитва към Бога. Израилският народ, съгласно Мойсеевия закон, почитал съботата – седмия ден в седмицата. Христовата Църква почитала по същия начин деня на Христовото възкресение – първият ден от седмицата.

Как е произлязло празнуването на съботата и как са започнали людете да броят дните в седмодневни периоди?

Вярно е, че числото седем се е считало за свещено от всички древни народи. Така, например, у индусите числото седем е било символ на космичната хармония. Древните китайци делели своето царство на седем провинции. Важна роля е играло числото седем също и в култа на древните народи, които населявали най-вече Месопотамия. Някои учени считат, че вавилонците, като наблюдавали различните фази на луната, първи открили седмицата; след това тя била възприета от евреите.

Библията ни дава най-ясен отговор на въпроса за произхода на седмицата и за празнуването на седмия ден: седмицата е установена от Бога в спомен на шестдневното творение на света и Неговата почивка в седмия ден (Изх. 20:2-11, Лев. 23:2-3). Бог е определил съботния ден като празник за евреите, за да помнят, че са били роби в Египет и Бог ги е извел от там (Второз. 5:15; 16:12). Още от Мойсеево време били установени и съботните свещени събрания в Скинията.

От времето на Иисуса Христа, вместо съботата, християните започнали да празнуват първия ден на седмицата, неделя, понеже в тоя ден Христос възкръснал от мъртвите (Марк. 16:1-6). Св. Писание нарича първия седмичен ден още „ден на Господа“ или Ден Господен“ (Йоан. 20:1, Откр. 1:10).

За празнуването на възкресния ден в древната Църква има много свидетелства: Климент Римски в първото си послание до коринтяни казва; че Господ заповядал на християните да извършват προσφοράς καί λντονργίας – приношения и литургии в определени времена. Св. Варнава казва: „Ние живеем в радост деня, в който Иисус Христос възкръсна от мъртвите“. Св. Игнатий Антиохийски нарича възкресния ден „Кириаки“ – ден Господен. За празнуването на възкресния ден в древната Църква се говори и в Апостолските постановления.

Наред с възкресния ден, както споменахме, за богослужебни дни древната Църква е считала и всички останали седмични дни, а именно: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота.

Първия ден след Възкресението, или понеделника, св. Църква е посветила на безплътните сили, на светите Ангели, защото те са постоянните служители на Христа. Ангелите са Му служили още от момента на раждането Му, били са при Него още при началото на изкупителния Му подвиг (Мат. 4:11, Марк. 1:13), та дори и до страшната смъртна борба (Лука 22:43), съпътствали са Сина Човечески през целия Му земен живот (Йоан. 1:51) и безчислени техни легиони били в Негово разпореждане (Мат. 26:53); славословили са спасителната Витлеемска пещера (Лука 2:13); обкръжавали са живоносния гроб в Гетсимания и, накрай, възвестили за радостта на възкресението (Мат. 28:2, Йоан. 20:12-13, Марк. 16:5, Лука 24:2).

Втория ден след Възкресението – вторника, Църквата посветила на пророците, респ. на св. Иоана Предтеча, който, след Св. Богородица и св. Ангели, съгласно свидетелството на Бога (Мат. 11:11), е пръв между всички св. угодници. Понеделника, значи, св. Църква посветила на Ангелите, постоянните служители на Христа, а вторника на пророците – древните служители на Христовото Царство.

В третия ден след Възкресението – сряда, Христос бил предаден от Иуда на безчовечни страдания и смърт (Мат. 26:2, 14-16, 26). Св. Църква още от апостолско време с 69-то апостолско правило посветила този ден за благоговейно възпоменание на страданието и смъртта Христови.

Четвъртият ден след възкресението – четвъртъка, е посветен на св. Апостоли и на св. Николая Мирликийски. Църквата смята пророците за древни Божи служители, а апостолите – избрани от Господа служители на Христовата нива (Мат. 21:33-42). На този ден Спасителят извършил в Сионската горница за учениците Си тайната вечеря, а след това, също пак в четвъртък, на Елеон, Той ги направил всемирни проповедници и учители на Божията истина (Деян. Ап. 1:8). Св. Николая Църквата чества на този ден, защото той с твърда вяра, която се проявява в добри дела, и неуморно, подобно на св. апостоли, работил до края на живота си за слава на Бога.

В петия ден след Възкресението – петък, Църквата чества кръстните страдания и смъртна Иисуса Христа (Йоан. 19:14). След намиране в IV в. на честния и животворящ Кръст Христов и след освещаването на мартириума, т.е. на Константиновата базилика над св. Гроб на 14 септемврий 335 г., св. Църква присъединила към възпоменанието на Господните страдания и смърт и поклонението на св. Кръст, на който Христос е бил разпнат. От тогава насам споменът за страданията Господни и този за св. Кръст са неразделно свързани.

В шестия ден след Възкресението – събота, Църквата спомня всички починали и всички мъченици за вярата Христова.

В древност Църквата извършвала богослужение и в някои строго определени, т.н. канонически часове на денонощието: първия, третия, шестия и деветия часове.

Първия час, който съответства на нашия седми утринен час, Църквата определила за богослужебен, понеже в него Иисус Христос бил заведен от първосвещеника Кайафа на съд пред Пилата.

Третия час, който съответства на нашия девети предобеден час, Църквата определила за богослужебен, защото в него Св. Дух слязъл над светите апостоли и благодатно ги озарил.

Шестият час съответства на обедното време. В него е бил разпънат на кръст нашият Господ Иисус Христос.

Деветият час съответства на нашите трети и четвърти час; тогава е починал Иисус Христос.